Събитието е с подкрепата на фондация „Български криле“
Димитър СТАВРЕВ
сп. „Клуб КРИЛЕ“
На 21 септември 2018 г. в Централния военен клуб в София се проведе среща на поколенията на завършилите специалността „АСУ за ПВО“ във Висшето Народно Военно Артилерийско Училище (ВНВАУ) „Г. Димитров“ в Шумен. Срещата бе организирана от дългогодишният преподавател (1967-1978 г.) по АСУ за ВВС о.з полк. Станчо Станчев. Присъстваха директора на Щаба на отбраната бр. ген. Радостин Илиев; Началника на отдел полк. Емил Вачков; полк. Христо Ганецовски, команидр на База КУН, НЩ на База КУН полк. Любомир Тенчев; командир на База за специална техника на ВВС полк. Калин Ценов, майор Йосиф Йосифов от Факултет АПВО и КИС-Шумен; о.з. ген. Божин Гаврилов, о.з. полк. Борислав Петров, бивши офицери от системата за РТВ, випускници на специалността от Шумен и СССР.
О.з. полк. Станчо Станчев разказа за мащабната работа по организирането на срещата, която е отнела над 2 години на инициативиня кометет. Полк. Станчев сподели и за трудният път на раждането на специалността и преодоляването на огромни административни и технически трудности, липсата на учебни планове и техника, незаинтересованост на тогавашното командване на РТВ от специалността. Въпреки това випускниците от Шумен и СССР се справят с постъпващата сложна техника и изпълняват поставените задачи на високо ниво, отговорно и във всякакви условия.
О.з. ген. Божин Гаврилов, бивш командир на Корпус ПВО, разказа за тъжния край на системата АСУ за ПВО в българските ВВС. „На нас се крепеше цялата система за ПВО в България. Сега вече не можем и да говорим за система. Връщам се към моето начало – 1972 г. когато моя взвод във ВНВАУ бе разделен на 2 части – АСУ и РТВ. Аз попаднах в РТВ и оттогава не мога да го гледам това АСУ, защото момчета от специалността учеха само 2 кабини, ходиха на стаж в Ломски форт и във Братово, а ние изучавахме станции, че чак пушек се вдигаше. В края на своя офицерски път станах първи АСУ-ец. Като командир на бригадата РТВ се наложи да сложа края на АСУ в 1-ва РТВ бригада и 3-и РТВ полк. Това стана много просто – дойде нов щат и там нищо. Идва ген. Калчо Танев при мен с малко листче с новите щатове. Аз го питам: Какво ще правим?
Той отговаря: Ще служим. Аз пак: Как ще служим без хора? А плановете за бойни действие стояха, в 4 варианта, начертани, с рубежи за откриване на малки, средни и големи височини, за осигуряване на векторите, всичко си стоеше. Обаче хора вече нямаше. Тогава зам.командир на бригадата беше подп. Трендафилов, викам го и му казвам: „Преди да го унищожим, ше го включим да работи, а от утре вече няма АСУ. Так и стана – включихме АСУ, с 1 човек, доста се потруди той, и всичко се свърши.
Но бойната работа продължава. Дяволът си няма работа и ме назначиха за НЩ на Корпус ПВО. А тази длъжност отговаряше за КП. Отивам в Бояна, влизам в онзи велик подземен команден пункт и заварвам 2 лелки от времето на ген. Любчо Благоев да работят, т.е да плетат чорапи. Зала всъщност няма, планшети няма, нищо няма. В това време КП на Бригада РТВ се пеняви, диктува цели, но няма кой да ги чуе. Двете лелки казаха, че работят само при Готовност №1.
Направихме в КП-то планшети, направихме всичко, но „Елмаз“-а го няма. Тогава ми дойде на ум, че навремето в 3-и полк РТВ въвеждаха информацията с компютри. Купихме за 5-те батальона по един компютър с модем. И получихме компютърна система, каквато и в САЩ няма, набирайте данни и ги изпращайте по компютъра. Щурманите диктуват, другия го набира и го изпраща автоматично в София. Това бе новото АСУ.
В крайна сметка дойде ASOC-а. Система граждански тип за контрол на въздушното пространство. Към нея подключиха 6 РЛС, толкова оставиха от тези които вие знаете. При това забележете – лицензирани.Полк. Петров с това се гордееше, че има кетап, че РЛС са лицензирани по НАТО стандарти. В това време закриха бригадата, батальонните КП вече бяха ликвидирани и започнаха ликвидацията и на КП на бригадата. Трябваше нещо да направим. В тов авреме с епояви фирмата „ПроМакс“ на Иван Петров. В станциите вкараха екстрактори, да ама АСУ през станция не е АСУ, нейсе.
Отивам аз на проверка в 30-ти дивизион ЗРВ, те знаят че разбирам от РЛС, влизам в станцията – няма човек,на екрана също няма човек, всичко бе автоматично. През 2008 г. все още имахме долна граница 800 метра, не на всички направления, но при включени всички станции в система за автоматично предаване на информацията. За дивизионите се даваше насочване и трябваше само да се даде „Пуск“, за да тръгне ракетата. Пенсионирах се и всичко това бе ликвидирано, трошете си главите сега. Много ми е пирятно, че съм сред вас и че сме заедно днес“.
В края на изказването си ген. Божин Гаврилов подари на о.з. полк Станчев книгата „История на РТВ“, издадена от издателство „Еър груп 2000“.
Разказани бяха още доста спомени, а срещата завърши с концерт на Представителният амсамбъл на БА към Националната гвардейска част.